Интервю

Лично интервю с Жак Фреско

Имаше ли нещо конкретно в личния ви опит, което ви накара да започнете да мислите за алтернативни начини на живот? Или по-скоро беше постепенно натрупване на опит и впечатления?

Животът по време на Голямата депресия от 1929 г. помогна за оформянето на общественото ми съзнание. По онова време осъзнах, че Земята все още си беше същото място, заводите си стояха непокътнати, ресурсите също бяха там, но хората нямаха пари да купуват стоките. Разбрах, че правилата на играта, по които играем, са остарели и вредни. Това прерасна в работата на живота ми и резултатът са изводите и проектите, представени в Проекта „Венера”.

Подбудата и вдъхновението за работата ми бяха условията на нищета, страдание, войни, както и паричното облагодетелстване от войните. Също така бях мотивиран и от привидната некомпетентност на правителствата, академичния свят и липсата на решения от страна на учените. Мнозина не успяват като генералисти поради твърде голямата си специализация в ограничени аспекти на социалните проблеми. Учените, политиците и академиците виждат проблемите от вътрешната страна на системата, в която живеят, което е причина тези проблеми въобще да съществуват. Разочарован съм от тези, които се тревожат за създаване на подходящи условия за живот на други планети, докато нашата собствена все още е пълна с войни, бедност, глад и занемаряване на околната среда.

Работата ми с наркомани, алкохолици и с така наречените непълнолетни престъпници в Ню Йорк ме убеди, че вместо да се работи с отделни хора, едни по-ефективни методи биха се занимавали със социалните условия, които поначало създават дисфункционално поведение.

Можете ли да си спомните първия път, когато проектирахте нещо?

Да. Когато бях на около 13, един мой роднина пъхна ръката си в работещ метален вентилатор. Това ме накара да проектирам вентилатор с гумена или текстилна перка. Изпратих модела до няколко компании, но те не проявиха интерес. Скоро след това продуктът се появи на пазара. Така се запознах със света на бизнеса.

Когато бях на 10, направих специална свещ за една религиозна секта в Ню Йорк. Те нямаха право да гасят свещите си по време на празници, затова им създадох свещ, която да изгасва сама в предварително избран от тях час. Направих така, че свещта да гори точно толкова, колкото трябва. Отрязах фитила на различни места в свещта, отговарящи на различно време за горене, и издърпах оставащата част от фитила откъм дъното на свещта.

Г-н Фреско, във вашата работа забелязвам силна вяра в промяната и голяма позитивност към неща, които изглеждат невъзможни, или поне невъзможни в близкото бъдеще (като например колонизацията на моретата и океаните). Това, което се питам, е следното: откъде намирате всичката тази увереност в способността ни да се справим с предизвикателствата?

Докато работех в авиационната индустрия, научих много за самолетите, които се движат в три измерения и понасят много видове натоварвания. Изключително важно беше да се вземат предвид много фактори, различни от тези при статичните устройства на земята. Имаше предизвикателства като опростяване на конструкцията, премахване на очевидните загуби и постигането на най-високи постижения с минимален разход на енергия.

Друг фактор за подсилване на позитивното ми отношение към решаването на проблемите беше Втората световна война, в която Съединените щати похарчиха милиарди долари за оръжия за масово унищожение чрез Проекта „Манхатън". Без таван на разходите, това бе един от най-големите и най-добре финансирани проекти, предприемани дотогава. Осъзнах, че същата тази енергия, инвестирана в този проект, можеше да се вложи за подобряването и осъвременяването на начина ни на живот и за постигането и поддържането на оптимална симбиотична връзка между природата и човечеството. Нека се запитаме следното: щом сме готови да похабим всичките тези пари, ресурси и човешки животи във времена на война, защо когато сме в мирни времена не влагаме същото количество усилия и ресурси в подобряване на живота на всички хора и посрещането на бъдещите нужди на човека?

Когато викаха учените да решават военни проблеми, отговорите веднага биваха намирани. Това ми показа способността на науката и технологиите да решават проблеми, при добра организация и финансиране; но е възмутително, че тези методи не се прилагат за решаването на социалните проблеми на света.

Възмутително е и когато милиарди биват харчени за космически проекти за тераформиране на други планети, с цел да се направят годни за живот, докато собствената ни планета е занемарена и земята, водата и въздухът са замърсени.

С моята работа не се опитвам да предскажа бъдещето. Аз само посочвам това, което е възможно с интелигентното приложение и хуманното използване на науката и технологиите. Това не означава учените да управляват обществото. Това, което предлагам, е прилагането на методите на науката към обществената система за доброто на човечеството и околната среда.

Един бърз поглед на вашето резюме показва, че вие сте гениална личност, работила в много различни сфери. Кога започнахте да навлизате в областта на ергономията и инженерството, съобразено с човешките фактори, и да разсъждавате над човешките способности?

Започнах още преди това да бъде обособено като отделна професия. Всичко започна като подход за увеличаване ефективността на човешките дейности при взаимодействието с технологиите. Скоро, бизнесът започна да извлича по-голяма продукция от работниците за по-кратко време и аз осъзнах, че предимствата служат повече на индустрията, отколкото на хората, което ме безпокоеше.

Какви според вас ще са големите световни промени, които ни очакват в близкото или по-далечното бъдеще?

Разполагаме с технологията, нужна за построяването на рай на Земята, но същевременно имаме и силата да унищожим живота такъв, какъвто го познаваме. Аз съм футурист. Не мога да предскажа бъдещето, а само какво може да бъде то, ако управляваме разумно Земята и нейните ресурси. По-различен от останалите футуристи може да ме прави това, че работя върху действителни проекти и методи, чрез които може да се постигне устойчиво световно общество, в което всички да имат висок стандарт на живот с повече свобода и възможности. Ако работим за постигането на това ново общество, можем да се освободим от глада, войните и бедността – свят, който човечеството така и не е успяло да постигне досега. Ако цивилизацията продължи да върви по сегашния си път, само ще повторим същите грешки отново.

Твърдите, че можем да преодолеем постоянните световни проблеми като войните, бедността и глада. Как е възможно това? Работите ли над някакъв вид решения за тези проблеми?

Работата на живота ми и алтернативното обществено устройство са изцяло насочени към разрешаването на тези проблеми. При това не само временни решения, които да прикрият проблемите – аз винаги съм работил над предложения, които да премахнат условията, които поначало са отговорни за самите проблеми. За да отговоря изчерпателно на този въпрос, ще са необходими часове. Мога само да препоръчам моята книга "Най-доброто, което парите не могат да купят". Алберт Айнщайн веднъж каза: "Не можем да решим проблемите си, използвайки същото мислене, с което сме ги създали".

Сравнявали са ви с Леонардо да Винчи. Какво е усещането? Чувствате ли се под напрежение, че трябва да оправдаете тези очаквания?

Изобщо не мисля за това сравнение. Не съм под натиск да оправдавам каквито и да било очаквания. Ако хората подкрепят Проекта „Венера", тогава той ще се осъществи. Ако ли не, ще продължим със сегашните си проблеми. Това не зависи от мен. На този етап мога само да представя възможна алтернатива. Бъдещето на нашия вид зависи от днешните ни действия.

Смятам, че разполагам с по-големи преимущества от Да Винчи, като достъп до повече информация, материали и методи.

Оптимистично или песимистично сте настроен относно бъдещето?

Нито едно от двете. Нещата не зависят само от мен. Правя всичко, което мога, за да спомогна за постигането на едно позитивно бъдеще, което би могло да преодолее много от днешните проблеми на света.

Има ли някой, с когото непременно бихте искали да се запознаете?

Всяка личност, група или нация, готова да помогне с популяризирането или спонсорирането на Проекта „Венера".

Защо сте решил да се обучавате сам?

Академичното обучение не набляга на същината на нещата, както аз ги виждам. Интересуваха ме широк набор от взаимно свързани предмети във физичните науки, обаче формалното обучение изолира всеки предмет. Затова реших сам да интегрирам отделните дисциплини в едно синергично цяло, за да мога да приложа науката и технологиите към решаването на глобални проблеми.

Имате ли свои лични герои?

Дължа много на хора от различни сфери, допринесли за разбиранията ми. Хора като Жул Верн, Едуард Белами, Хауърд Скот, Торстен Веблен, Х. Г. Уелс, сър Джагадис Чандра Бозе, Алфред Корзибски, Уолтър Б. Кенън, Стюарт Чейс, Кларънс Дароу, Артър Кларк, Марк Твен, Жак Лоб, Карл Сейгън и много други.

Кои са най-важните моменти в живота ви до сега?

Най-важен е интересът, проявен към Проекта „Венера" от много хора по целия свят чрез Интернет, списания, книги, документални филми и други.

„Предсказания" за бъдещето не са достатъчни, нуждаем се от „визия". Каква е разликата между двете?

За мен предсказанията са основани на надежди, желания и цели на отделни личности; но без практически план, те не са нищо повече от научна фантастика. Една конструктивна „визия" изисква методология за постигането на желаната цел – устойчиво бъдеще. Проектът трябва да включва планове за образование, здравеопазване, жилища, градско планиране, транспорт, чисти източници на енергия и т.н.

Кои проекти ви вълнуват или плашат относно бъдещето?

Вълнуват ме фантастичните постижения, за които дори не сме си мечтали, както и възможността за обединение на света. Плаши ме нашата неспособност да използваме технологиите конструктивно и интелигентно.

Как изглежда вашият процес на проектиране? Как започвате да работите над нещо?

Първо се запитвам какво се надявам да постигна и какъв е най-простият подход към даден проблем. Под най-прост подход имам предвид – според наличните инструменти и информация. Ако трябва да проектирам възможно най-евтиния самолет, използвайки минимално количество материали с максимална здравина и безопасност, ще избера самолет тип „летящо крило". Той премахва нуждата от корпус, опашка, рул и стабилизатор. Пасажерите се настаняват в крилото. Проектирал съм много различни вариации на летящи крила в началото на 30-те години.

Общественото проектиране трябва да се основава на капацитета на земните ресурси, а не на философията, желанията, естетическите разбирания или преимуществата на определени хора. Например, кръглата форма на градовете се основава на минимален разход на енергия при максимална обществена полза. Когато към архитектурата се подхожда интелигентно, тя ще използва възможно най-малко материали за създаването на възможно най-безопасна и ефективна структура. С подобряването и развитието на материалите ще се променят и архитектурата и градският дизайн. Това няма да ограничава ползите, а ще разширява удобствата, благата и услугите, достъпни за всички.

Що се отнася до технологичния напредък, има ли някоя дисциплина или област, която намирате в момента за най-обещаваща? Архитектурата? Може би материалните науки?

Гледната точка на генералиста, която съчетава всички необходими фактори за поддържането на една високотехнологична и напреднала цивилизация.

До каква степен технологиите ви дадоха възможност да вярвате в обективизирането на възгледите си и как, в течение на кариерата ви, преживяхте (и продължавате да преживявате) тази задъхана концептуална и формална еволюция на тези технологии?

Технологиите ми предоставиха формулите и методите за решаване на проблеми в различни сфери на социалния спектър. Винаги съм бил изправен пред най-различни проблеми в индустрии като авиационната, медицинската, пластмасовата, жилищната, енергийната, филмовата, проучвания за бъдещето и т.н.

Вашата работа наистина е с много широки граници и покрива много различни сфери, като рисуване и чертане, моделиране, 3D графика, архитектура, писане, кинематография и инженерство. Бих искал да знам как възприемате тези инструменти?

Прилагам всички тези различни дисциплини в проектирането на дадена среда, използвайки наличните способи за глобално обществено изменение, но не гледам на решенията и проектите си като на крайни предели.

Преди всичко, как можем да опишем бъдещето и неговото проектиране?

Взимайки предвид днешните тенденции, технологии и общи насоки на развитие, ние екстраполираме най-вероятната посока, към която ще тръгне бъдещето. Също така, добавяме и един нов, хуманен подход към предложените от нас социални и екологични преустройства.

Въображението ли е най-важната „начална точка" и достатъчна ли е тя при проектирането?

Не, въображението не е най-важната начална точка. Най-важното е да бъдеш конкретен; не просто да си представяш, а да основаваш проекта си на днешната наука и технологии и да го приложиш за благото на всички хора и опазването на околната среда. Това се различава от обикновените желания, стремежи или философски виждания.

Как оценявате представата за роботите в бъдещето? Според научнофантастичните филми всичко ще се върши от роботи. Наистина ли всичко ще е толкова различно, или хората ще продължат да бъдат най-действения фактор?

Тези филми се пишат от сценаристи и писатели, които рядко са достатъчно компетентни, за да опишат технологичното развитие, и особено неговото приложение към обществената система. Много от тях показват страх от технологиите и липса на по-дълбоко разбиране относно хуманния потенциал на технологичното развитие. Технологиите са просто продължение на човешките способности.

В технологично напредналите страни индустрията и военните възлагат все повече и повече взимането на решения на машини. Машините няма да ни превземат, но различните дейности в крайна сметка ще им бъдат поверени. Днешните машини могат да обработват хиляда трилиона бита информация в секунда. Няма човек с такива възможности. В близкото бъдеще функционирането на световното общество ще бъде твърде сложна операция за която и да е група хора.

Затова настоятелно предлагам обществото да започне да използва кибернетиката не само за събиране и сортиране на информация и за измервания, но и за обработването на жизненоважна информация и използването ѝ за доброто на цялото човечество. Само най-мощните ни компютри могат да съхраняват и обработват подобно количество информация, нужно за достигането до справедливи и природосъобразни анализи и решения относно разработването и разпределението на ресурсите в глобален мащаб.

Дори и най-напредничавите писатели и футуристи на XX-ти век трудно биха възприели възможността роботи да заменят хирурзи, инженери, мениджъри, пилоти и други професионалисти. Вече не е немислима възможността един ден машините да пишат романи и поеми, да композират музика и в един момент да надминат хората в управлението и уреждането на световните въпроси.

Тук не става дума за морала и етиката на човешкото участие, а за откровено описание на бъдещите технологични тенденции.

Използваме ли тази информация ефективно?

Не, все още не сме достатъчно разумни, за да използваме интелигентно информацията, която имаме. За съжаление днес злоупотребяваме с науката и технологиите. Пропиляваме ресурси и човешки умове за създаването на оръжия и други разрушителни устройства.

Гледайки интервюто ви през 1974 година (в шоуто на Лари Кинг), определено е изненадващо предсказването на бъдещето на обществото и предлагането на алтернативни начини на мислене. Какъв беше отзвукът тогава и какъв е той сега?

Тогава отзвукът беше много малък, понеже условията все още бяха сравнително стабилни. Интересът се покачи чак когато обществото стана не толкова благоприятстващо за мнозинството хора. Ако филмът Zeitgeist: Addendum беше направен преди 10 години, нямаше да привлече същия интерес. Социалните условия, а не желанията на отделните индивиди, са основната причина за обществените промени.

Чудели ли сте се някога „защо сме тук"?

Това е философски въпрос, който няма отправна точка. Правени са опити от страна на теолозите да отговорят. Отговорът ни е, че ние сме тук като продукт на еволюцията. Научният отговор не е свързан с въпроса „защо сме тук", а по-скоро с въпроса „какви са процесите, създаващи различните форми на живот?". Това разглеждаме и в книгата „Най-доброто, което парите не могат да купят", от Жак Фреско, на стр. 19 в главата „От суеверия към наука".

Последният ми въпрос към вас, г-н Фреско: По ваше мнение, каква е най-голямата революция, която може да се осъществи днес?

Проектът „Венера" е идея, която може да се осъществи още днес, но това не зависи само от мен. Зависи от това какво правят другите хора, за да помогнат да се осъществи.